Всичко започна с това, че исках да отидем някъде за ден - два, за да се откъснем от ежедневието. И бях си навил на пръста, че това ще е едно много готино пътуване, в което няма да има задръжки за нищо, просто ще се отпуснем и ще си гледаме кефа, за да се върнем презаредени и готови за ежедневните предизвикателства.

Влакът ни беше за 11:20 вечерта като имайки предвид с колко време разполагахме, минахме през борисовата градина, за да се видим с приятели, с които да споделим по някоя бира и няколко часа приятни емоции преди дългите часове в българската железница.

За влака пък се подготвихме с нещо по-лятно като пиене - бутилка мента и бутилка спрайт. Качихме се и се натъкнахме на първата "пеперуда", която може би щеше да предизвика тайфун на другия край на света или по-скоро просто щеше да предотврати нашето ограбване.

В купето ни имаше възрастен мъж, а срещу него две момчета с почти бръснати глави по анцузи, от което едното си беше събуло маратонките и лежеше на две седалки. Питахме тук ли са еди кои си места по номера, а едното момче каза "Няма как да сте тези места, защото това са нашите." След кратичко преглеждане на билетите, се оказа, че нашите билети и места са си ок, а техните са написани доста набързо и не се четат правилно цифрите. Казахме им, че няма проблем докато не дойде някой да предяви претенции за другите места, но те настояха да се изнесат и да си потърсят други места. И така, от това леко замахване с крилца на нашата пеперуда, в другия край на света се образува тайфун.

Останахме сами в купето и решихме да се обърнем към зелената течност, която носихме с нас. Пет минути по-късно се видя как някакви доста противни на вид цигани се разхождат с банички и бози в ръцете и оглеждат купетата отвън. Казах си наглас "дано да не седнат при нас" и както изричах думите, първият се появи на врата на купето и каза "Прощавайте, свободни места има ли при вас?" Реагирах първосигнално и моментално казах "Ми не, чакаме още хора". Циганинът затвори вратата и чувайки го как каза на другите "Тоя как ни излъга-а-а-а..." така задействах второто размахване с крила на пеперудата.

Останахме отново сами и аз докато благодарих на господ, че мазните цигани с мазните банички не седнаха при нас, вратата на купето се плъзна, а срещу мен, се появи мъж, придружаван от жена и той ме попита "Има ли места при вас". Казах, че има, освен ако не ги вдигне някой друг. Настаниха се и веднага се заговорихме. Все пак пиехме мента, а той извади и бутилка бира и си казахме наздраве. Направи ми впечатление, че жената седна на далечна седалка от мъжа, но после се оказа, че погрешно съм възприел картинката и че те са се заговорили като са се качвали на влака. Иначе също са били непознати.

Пътуването започна страхотно. Говорихме си някакви непознати и обсъждахме най-различни теми от живота и битието. По едно време при нас се приесъединиха и две симпатични тинейджърки, които хем си мълчаха, хем ни слушаха какво говорим и от време на време се престрашаваха да се включат в разговора. Разбира се, след като видяха, че сме безобидни. Или само някои от нас. Наляхме ментичка със спрайтче и на момичето, което се качи с мъжа и разговорите продължиха още.

Тинейджърките ни оставиха на Плевен и Велико Търново и в купето бяхме само ние и жената и мъжа. Жената ни остави на Горна оряховица. Останахме ние и мъжа, за който знаехме това, което той ни каза. Дали беше истина или лъжа, няма как да знаем. Продължихме да си говорим и да споделяме. Той имал самбернар, работил за енергото дълги години, вече работи за Виваком, правил изолации някъде си, развел се с жена си заради пиенето и съжалява за това и т.н. и т.н.

Пичът не искаше да спи. Непрекъснато повтаряше колко яко се кефи, че се е получило такова яко пътуване с толкова яки хора. Казах му, че искам да поспя, но той не ми даваше. Предложи ми да ми сипе биричка и аз се съгласих. После заспах. След като се съмна, малко по малко се поразмърдахме от якетата си, с които бяхме завити и видяхме, че мъжът е заспал на седалките по лице. Ни мърда, ни шава. Преди това ни беше казал, че по народност не е българин, а турчин, но не споделя много-много за това, понеже знаел какви сме българите и как реагираме на това. Казах му да не се притеснява и му казах, че в Турция обикновено като кажем, че сме от България, ни викат с усмивка "комшо!". Затова и аз така му виках на него - кошмо.

Стигнахме Варна и ще се оправяме да слизаме. Той не помръдва от мястото и начинът, по който лежи - с лице към седалката, по корем. Бутах го и му виках "Колега, ставай. Айде, комшо! Стигнахме Варна! Айде, Варна е!", но той не помръдваше. През главата ми мина мисълта, че може би е умрял. Мина кодукторът и попита какво стана, а ние с усмивка му казахме, че не можем да събудим човека. Той го побутна и той и като видя, че няма да стане, приложи груба сила с думите "Вие сте се опиянили тука снощи бе!" Стана ми доста гадно като видях как го издърба грубо и едва ли не го и срита, а "комшо" гледаше все едно не знаеше къде се намира. Слезнахме от влака и повече не го видяхме. Само че, аз понеже все се ядосвам на параноята си, викам да проверя дали айпада ми е в раницата. Въобще не съм си мислил, че някой може да го открадне, а просто си проверявам за най-ценното. Беше си там, където го бях оставил - в джобчето за лаптоп, само че беше легнал и може да се каже, че в първия момент трудно се забелязва, че там изобщо има нещо.

След като се установихме и стигнахме хората, на които бяхме отишли на гости, след като излезнахме на разходка из морската градина, започнахме да разбираме, че от личния ни багаж ни липсват вещи. Първо забелязахме липсващи парички, любителски фотоапарат, паста и четка за зъби, зарядно за телефона и за айпада, както и хапчетата ми за стомах. Изведнъж се сетих как въобще не обърнах внимание, че след като се събудих и тръгнах да си оправям багажа за слизане, раницата ми беше разровичкана и хавлията ми седеше почти вън от нея. Нещо, което обикновено не правя като пътувам - да си разхвърлям багажа, но си казах, че може би като съм вадил сандвичите на пияна глава, съм забравил да я затворя.

Истината е следната: прекалено много се отпуснахме и се предоверихме на непознатите, с които бяхме. Тези хора за нас са това, което ни казаха, че са. Дали е така, няма как да знаем. Отпуснахме се и се израдвахме много на пътуването и емоциите, които натрупахме, но си и изпатихме. От тогава си връщам лентата назад и не спирам да се обвинявам за наивността, с която подходих и че забравих хората какви свине са. Тъпото в цялата история не е, че ми липсват вещите. Майната им, това е материал просто. Тъпото е, че вече ставам още по-параноичен и няма да имам доверие на хората. Просто тези нещастници не осъзнават, че не просто ти взимат нещо, което да продадът за жълти стотинки, те ти взимат доверието към хората и не го осъзнават. Да кофти е чувството да знаеш, че някой ти е ровил в личните неща и то докато си спал, но още по-кофти е да знаеш, че е бил някой, който преди това 5 пъти ти е повторил, че се кефи адски много, че е прекарал едно пътуване в компанията ти. Естествено, ти не осъзнаваш, че реално вълкът благодари за глупавото рунтаво агне, но майната му.

Пътуването, въпреки кражбата, си беше култово. Както и престоят във Варна, който град пък докосна доста задълбочени места у мен в момента, в който видях колко чисти са му улиците и колко по-спокоен е. Като видях как разстоянията са супер мънички и с приятели можеш да се видиш след като извървиш 10 минути пеш и не се налагат предварителни уговорни по телефона и да кажеш "днес ще се видя с еди кой си, цялата ми програма за деня е заета". Хареса ми и морската градина - един доста добре поддържан парк.

Ок, няма да изпадам в подробности за Варна и това, че ми се дощя да живея там, а не в София, която според моите виждания, започва да се превръща в един голям студентски град.

Пътуването беше култово, хорота бяха страхотни, прекараното време с тях още повече и само това има значение.

Само не знам какво можеш да направиш с една открадната паста и четка за зъби, но кой съм аз, че да съдя тези, които не разбирам. Никой не знае какво щеше да се случи, ако момчетата, на които местата им бяха сбъркани бяха останали там или ако се бяха качили мазните цигани с мазнети банички, но се сещам за една поговорка, която гласи, че не всеки, който те вкарва в лайната ти е враг и не всеки, който те вади от тях ти е приятел. Ефекти на пеперудата много, но това е трябвало да се случи, това се е случило. За всеки влак си има пътници и тази вечер ние бяхме неговите. Утре той ще бъде нечии пътник.

Наскоро ви запознах с настолната игра “Каркасон”, която е чудестно средство за убиване на време, които можеш да прекараш в много приятна обстановка. Снощи имах честта да се запозная с още една игра от този тип – влакове. До късна доба седяхме около кръглата маса, пихме бира, ядяхме пуканки и строихме железопътни маршрути. Имаше и борба за отсечки от маршрути, а също така не липсваха и сърдити играчи, което обикновено се получава при такива игри.

Всъщност е много готино да познаваш хора, които се кефят на настолни игри, защото винаги имаш какво да им подариш за празник. Стига само да си наясно какво има на пазара и какво би се харесало на въпросния човек. Играта с влакове се оказа също забавна и отнемаща време. Има доста интересни правила, които ако ги слушаш на няколко бири без да играеш, може и да не успееш да ги разбереш докато играта не започне. Но спокойно, във всички такива игри има кой да ти обясни правилата и в течение на играта.

Правилата:

• В началото на играта теглиш четири карти, на които са изобразени маршрути в Европа, които са три къси маршрута и един дълъг. По-дългите маршрути дават повече точки, естествено, но са и по-трудни за построяване. Особено, ако на някой неговият съвпада с твоя, но ти няма как да знаеш това, докато не видиш как някой си слага вагончетата на отсечка, която ти трябва на теб.
• От тези четири маршрута задължително избираш минимум два, а останалите, които си изтеглил, ако не те кефят, можеш да ги върнеш. Но можеш и да ги задържиш. А задържането на маршрут е нож с две остриета. Както може да ти даде точки, така може и да ти отнеме, ако не си го запълнил целия.
• Има “банка”, която винаги държи пет отворени карти, които ги виждат всички. Можеш да кажеш, кои две карти от банката ти трябват или да си изтеглиш две карти от тестето, които не знаеш какви са, но и останалите играчи не знаят.
• Играта е на цикличен принцип. Петимата участници се редуват един след друг и имат право само на едно действие – или да построят част от маршрут (от град до град), или да теглят карта от тестето или “банката”.
• На картата отсечките са отбелязани с определен цвят и за да ги запълниш, ти трябват карти точно с този цвят. Примерно: Ако искаш да построиш отсечка с 4 зелени вагона, тогава трябва в ръцете си да притежаваш четири зелени карти. Ако отсечката, която искаш да построиш, е с тунел, тогава е доста рисково, че ще успеш да я построиш, защото идва банката и показва три карти, ако някоя от тях съвпадне с някоя от твоите, които си показал, трябва да извадиш същата допълнително, за да си защитиш тунела. Това е леко трудно обяснимо, докато не се види напрактика как става.
• Имаш и гарички, които идват на помощ, ако се случи това, което обясних по-горе – някой да ти вземе маршрута и да нямаш откъде да минеш. Тогава слагаш гара на някой от градовете, и получаваш право на една отсечка, която тръгва от тази гара и която не си построил ти.

Горе-долу това са основните правила. Има още допълнителни нещица, които се разбират с течението на играта. Те са детайли в смятането на точките и също така, какво се случва, ако изтеглиш карта локомотив, която може както да ти помогне, така и да те прецака. А като прибавиш и допълнителни файдички като бира и хрупканки, става още по-приятно и забавно около масата. Пиеш, играеш и се кефиш на жаждата за победа на играчите.

Скоро се надявам да се съберем и за един много голям “Каркасон”, понеже снощи някой се сдоби с четири нови ескпанжъна за него, което ще отнеме време за разучаване, но ще добави и още време и правила към така или иначе интересната игрица.

Първото не знам как ми се роди в главата, но се сетих за един стар филм от едно време още. "Сянката".

Това тук е Спити. Той е щастливо бебе драконче, което обича да яде, да спи и да се лигави, както и сами виждате. Обича да го галят и по коремчето, но трябва да се внимава, защото обикновено бърка галенето с даването на храна.

Последното трябва да е Акхмед, живият терорист. Може да се каже и също, че е рисувано по мой образ и подобие. Нещо като едно от многото ми Аз, което понеже, както можете и сами да видите, е изгоряло от иракското слънце, се чуди какво да взриви. Понапекла го е жегата.

Характеристики на сайта:

• Мултиезичен (български и английски).
• Новини.
• Информация да стъклата, които фирмата предлага на своите клиенти.
• Страница с клонове на фирмата + Google maps за всеки клон.
• Форма за контакт.
• Форма за запитване за стъкло.
• Админ панел за менажиране на съдържанието на сайта.

Скрийншоти

Изглед от еменската пещера навън:

Там долу, в далечината е еменската пещера. А това е в началото на пътечката за водопада.

Водопадът. Долу, вляво, има човек :)

Човекът снимаше с таблет и на всички снимки го е вдигнал нависоко и ми проваля художествената стойност на снимките.

По пътечката имаше много нестабилно изглеждащи мостчета, по които се бяхме засили да минем. Като видяхме колко надеждни са и къде водят, се отказахме навреме.

Тя се престраши, за разлика от мен:

Героите си отиват:

Залезът сниман от заведението, в което вечеряхме. Което пък ми направи впечатление, че хем изглеждаше вещо, хем ни върнаха ресто до стотинка точно. Дори сервитьорката се върна, за да ни каже, че по невнимание ни е отрязала с едно левче и ни го даде. Ще взема да се преместя да живея някъде, вън от София.

Натрупани хора, за да видят светлинното шоу.

И няколко думи за самото шоу "Звук и светлина". На мен ми хареса, нищо, че не успях да му разбера историята и как точно протекоха събитията. Мелодията, която звучеше от колоните беше много приятна и зарибяваща. Дълго си я тананиках след това. Съвета ми е да се доберете до площада, за да можете да чувате и звука, защото и без това не се чува много силно.

Искаше ми се да споделя и едно видео с последните 5 минути от шоуто, което направих с телефона си, но след като направих 5 опита да го кача, се отказвам. Ако по-късно направя нещо, ще се появи тук и ще ви нотификирам по социалните мрежи, както предполагам, сте стигнали до този пост. Освен ако не сте от онези, които търсят въдици в гугъл и попадат на блога ми.

За да опозная начините на изрисуване на изображения, реших да нарисувам Льольо с цифрички и JavaScript методи.

За целта се иска единствено да използвате canvas тага, а останалата магия идва от JavaScript-а. Не е кой знае каква философия да се рисува по този начин, просто трябва да имате железни нерви и да целите пикселите. Естествено, има и много по-лесни начини, но друго си е човек да научи какво точно се случва, за да се получи подобно изображение.

JavaScript:

$(document).ready(function() {
  var canvas = document.getElementById('myCanvas');
  var context = canvas.getContext('2d');

  /**
   * Bezier Curve
   */ 
   var bcX1 = 160,
       bcY1 = 180,
       bcX2 = 210,
       bcY2 = 170,
       bcEndX = 190,
       bcEndY = 250;
   context.moveTo(200, 130);
   context.bezierCurveTo(bcX1, bcY1,
                         bcX2, bcY2,
                         bcEndX, bcEndY);
   context.lineWidth = 7;
   context.stroke();
   context.bezierCurveTo(180, 330,
                         300, 350,
                         350, 270);
    context.moveTo(350, 110);
    context.bezierCurveTo(330, 180,
                          200, 180,
                          180, 100);
    context.stroke();
    context.bezierCurveTo(170, 40,
                         200, 40,
                         230, 25);
    context.stroke();
    // hair
    context.lineTo(250, 60);
    context.stroke();
    context.lineTo(300, 30);
    context.stroke();
    context.lineTo(310, 70);
    context.stroke();
    context.lineTo(340, 50);
    context.stroke();
    context.lineTo(360, 70);
    context.stroke();
    context.lineTo(380, 50);
    context.stroke();
    context.bezierCurveTo(460, 160,
                         400, 250,
                         345, 275);
    context.stroke();
    // whiskers
    context.moveTo(330, 140);
    context.bezierCurveTo(350, 160,
                          370, 200,
                          350, 250);
    context.stroke();
    context.moveTo(355, 210);
    context.quadraticCurveTo(400, 220,
                          350, 245);
    context.stroke();
 
    // nose
    context.moveTo(240, 230);
    context.lineWidth = 5;
    context.quadraticCurveTo(240, 210,
                          260, 230);
    context.stroke();
    // mouth
    context.moveTo(270, 260);
    context.lineWidth = 5;
    context.quadraticCurveTo(290, 270,
                          290, 250);
    context.stroke();
   
    // eyes
    context.beginPath();
    context.arc(280, 210, 4, 0, 3 * Math.PI, false);
    context.stroke();
    context.beginPath();
    context.arc(220, 210, 4, 0, 3 * Math.PI, false);
    context.stroke();
});

Истината е, че каквото и да си говорим, това е един изключително мощен редактор. Конзолен е, но е пълен с възможности. Ако искате да се научите да го използвате и не ви се четат документации, има доста интересен урок, който върви с редактора, който не обхваща много от функционалностите и възможностите му, понеже са много, но пък ще ви помогне да научите основното - записване на файлове, редактиране, предвижване във файловете, както и маркиране и копиране на текст. Има и интересни благини от рода на създаване на файл със съдържание, което отговоря на маркиран в момента текст или вмъкване директно на съдържание на файл на определен ред.

Да, пише се доста, но веднъж свикне ли се, мисля, че няма да е чак такава ракетна наука.

В конзолата пишете vimtutor и четете внимателно. Ама не само да четете, а както казват и в урока - да изпълнявате всяка една команда, защото ще ги забравите веднага след прочитането.

Успех! И да се похвалите.

Сигурно сме малко хората, които така много се гордеят, когато са сготвили някаква подобна леснотия, но трябва да се подкрепяме, а и тагът ми "готварство" в блога стои доста празен и самотен. Та, това е за вас, лаиците в готвенето, които не знаят кое, как, че дори и защо.

Какво е нужно

Пилешката кавърма, когато се приготвя с всички готови неща, които могат да се съберат в едно пликче, наречено "фикс", което пък други го определят като гадно, се оказа, че се приготвя изключително лесно. Не се изисква почти никакво усилие от страната на лаика. Единствено трябва да си купи пилешки филенца, две главички (не много големи, щото аз попрекалих, но ме спряха навреме) лук и един фикс за кавърма.

Приготвянето

На пакетчето с готовите неща си е описано всичко в 4 стъпки, но понеже вече казах, че трябва да се подкрепяме, ще споделя написаното там. В една тенджерка слагате мазнинка (олио) и я оставяте да се затопли. Не правете грешката, която направих аз (това не го пише на пликчето) - да сложите мазнината и по дъното на съда да има и вода. Много пръска и може да стане така, че супер лесното приготвяне да завърши с неприятни изгаряния.

Като се затопли мазнината и не сте си изгорили нищо, слагате филенцата, които преди това трябва да сте нарязали или на късчета, или на ивици. Тук може да се развихрите и да ги нарежете в разни интересни за вас формички. Можете и под формата на гирлянди, ако щете :) Лукът се нарязва на полумесеци или полузвездички. Много е важно да си представяте под каква форма ще го ядете, за да преценети е колко дебело да режете. Тук е важно да си пазите пръстите, за да може и друг път да режете.

След като сте сложили лука и месото да се позапържат в мазнинката за извество време (аз не го направих), му сипвате кафена (не кафява) чаша вода и след като заври водата, го оставяте така за 10 минути като пакетчето ви съветва да не пържите, а да задушавате като сложите капак отгоре и редовно разбърквате.

След като минат 10-те минути и сте изпълнили всичко стриктно (не, че има какво да не изпълните стриктно), в един съд сипвате вътрешностите на пакетчето (горкото то!) и заливате с 500 мл. студена вода. Разбърквате хубаво вътрешностите на пакетчето и добавяте към това, което вече къкри на котлона. Демек месото и лука.

Така се оставя за 20 минути на бавен огън, което значи да намалите котлона и през това време си чатите с някой по скайпа и се хвалите, че вие отново готвите. След като сте събрали всички оваци и похвали, и 20-те минути сте минали, гасите котлона и почвате да обикаляте около печката и да надничате как са нещата. По-смелите, като мен, можете да вземете лъжичка и да опитате на вкус става ли или това е поредният ви провал.

След като изпълните всичко това, сипвате си в дълбока чиния, отправяте благодарност към всевишния, че поне тази вечер не ядете в поредната пицария гадна храна, която струва доста пари, а после ви боли стомаха, задължително правите снимка с телефона си за блог поста, който вече ви се върти в главата как би изглеждал и нападате сготвеното.

Наздраве!

Ето и един приятен начин за прекарване на свободното време в почивния ден. Начин да загърбиш всичко важно и да се отдадеш на една бира в забавна и приятна компания, играейки на нещо, което води до много смях и много приятни емоции.

Играта се казва Carcassonne и досега, признавам си без бой, не бях играл подобни игри. Май не съм играл нищо, което да се отличава по нещо от "Не се сърди, човече", дама, табла и шах. Да, тук има нещо общо с първата игра, тъй като имаш доста поводи да се сърдиш, но наистина е адски забавно. Особено като се съберете повече хора, че има и отстрани гледащи и коментиращи. Правилата доста бързо се схващат, нищо, че се налага да ги учиш в хода на играта.

Имаш хора, имаш прасе, фея и работник или строител, който ти дава файдата да имаш право на двоен ход. Има и един дракон, който в определен момент, изтегляйки определена плочка, той влиза на картата и чака да бъде пуснат, за да помете хората, през които мине.

Играта е като реденето на пъзел. Разликата е в това, че всеки човек добавя по една произволно изтеглена полчка от торбичка и противно на пъзела никога не знаеш каква ще бъде картинката накрая. Просто снаждаш парчета, които биха си паснали и завземаш градове, поляни или пътища, които ти носят точки. Сигурен съм, че за хората, които не са запознати с подобен тип игри или конкретно тази, обясненията ми са като "баластра мо`абет", но определено подобен род игри са за предпочитане пред каквато и да е компютърна игра. Най-малкото, което, ще се социализираш повече, отколкото във всяка една игра пред екрана или тъй модерните напоследък социални мрежи.

Чувал съм за играта Dungeons & Dragons, но тъй като само съм чулал и не съм я играл, не знам дали е уместно да я споменавам изобщо тук. Ще ми се един ден и нея да я видя, но наред с всичко, което знам за нея, знам и това, че тя се играе изключително дълго и е много трудна за научаване. За целта просто си трябва някой мастър, с който да играеш, който да те въвлича в стила и правилата.

Още по-якото е, че подобен род игри не се ограничават само с играта, която закупуваш. Към нея се купуват отделно допълнителни експанжъни, които, доколкото разбрах, са доста наброй и могат да ти направят правилата още по-интересни.

Само си намерете свободно време, приятна компания, малко бира и забавлението е в кърпа вързано.

Потърсих я, изгубих около 10 минути в ровене из разни спам сайтове, но не ми трябваше много време, за да стигна до извода, че давайки тези пари, аз получавам няколко плюсове освен книгата. Първо, тя ще е на всичките ми устройства без да се налага да доплащам за нея и без да я свалям допълнително. Просто ще се появи навсякъде, където е нужно. Второ, четейки книга в epub формат на iBooks, аз използвам всики възможности, които ми дава четеца - търсене в книгата, нагласяне на шрифта, плюс нещо много важно, което открих докато четох демото - дефиниране на думите, които не разбирам. Последното го намирам за много по-полезно отколкото да отвориш речника и да видиш превода на думата, понеже ти четеш на английски обяснението й. Това ме радва, понеже е вариант, в който не само четеш, но обогатяваш още повече езиковите си способности. И на последно място, но не по важност, даваш си парите и си спестяваш дългото и безрезултатно търсене в интернет, в което си намираш книгата, но я в сканиран формат, я в някакъв странен PDF. Единствено не ме радва факта, че не мога да си я отнеса на работа, за да я чета, но това е отделна бира.

И така, чудя се защо българските издателства не започнат да продават в iBooks Store? Вече има хора, които не се превъзнасят чак толкова по мириса на книгата, както се изразяват повечето зарибени читатели. Просто искат удобството, получавано от електрония си четец. Хайде! Чоп, чоп! Почвайте да издавате на още едно място, няма да ви отнеме много, мисля.