За да опозная начините на изрисуване на изображения, реших да нарисувам Льольо с цифрички и JavaScript методи.

За целта се иска единствено да използвате canvas тага, а останалата магия идва от JavaScript-а. Не е кой знае каква философия да се рисува по този начин, просто трябва да имате железни нерви и да целите пикселите. Естествено, има и много по-лесни начини, но друго си е човек да научи какво точно се случва, за да се получи подобно изображение.

JavaScript:

$(document).ready(function() {
  var canvas = document.getElementById('myCanvas');
  var context = canvas.getContext('2d');

  /**
   * Bezier Curve
   */ 
   var bcX1 = 160,
       bcY1 = 180,
       bcX2 = 210,
       bcY2 = 170,
       bcEndX = 190,
       bcEndY = 250;
   context.moveTo(200, 130);
   context.bezierCurveTo(bcX1, bcY1,
                         bcX2, bcY2,
                         bcEndX, bcEndY);
   context.lineWidth = 7;
   context.stroke();
   context.bezierCurveTo(180, 330,
                         300, 350,
                         350, 270);
    context.moveTo(350, 110);
    context.bezierCurveTo(330, 180,
                          200, 180,
                          180, 100);
    context.stroke();
    context.bezierCurveTo(170, 40,
                         200, 40,
                         230, 25);
    context.stroke();
    // hair
    context.lineTo(250, 60);
    context.stroke();
    context.lineTo(300, 30);
    context.stroke();
    context.lineTo(310, 70);
    context.stroke();
    context.lineTo(340, 50);
    context.stroke();
    context.lineTo(360, 70);
    context.stroke();
    context.lineTo(380, 50);
    context.stroke();
    context.bezierCurveTo(460, 160,
                         400, 250,
                         345, 275);
    context.stroke();
    // whiskers
    context.moveTo(330, 140);
    context.bezierCurveTo(350, 160,
                          370, 200,
                          350, 250);
    context.stroke();
    context.moveTo(355, 210);
    context.quadraticCurveTo(400, 220,
                          350, 245);
    context.stroke();
 
    // nose
    context.moveTo(240, 230);
    context.lineWidth = 5;
    context.quadraticCurveTo(240, 210,
                          260, 230);
    context.stroke();
    // mouth
    context.moveTo(270, 260);
    context.lineWidth = 5;
    context.quadraticCurveTo(290, 270,
                          290, 250);
    context.stroke();
   
    // eyes
    context.beginPath();
    context.arc(280, 210, 4, 0, 3 * Math.PI, false);
    context.stroke();
    context.beginPath();
    context.arc(220, 210, 4, 0, 3 * Math.PI, false);
    context.stroke();
});

Истината е, че каквото и да си говорим, това е един изключително мощен редактор. Конзолен е, но е пълен с възможности. Ако искате да се научите да го използвате и не ви се четат документации, има доста интересен урок, който върви с редактора, който не обхваща много от функционалностите и възможностите му, понеже са много, но пък ще ви помогне да научите основното - записване на файлове, редактиране, предвижване във файловете, както и маркиране и копиране на текст. Има и интересни благини от рода на създаване на файл със съдържание, което отговоря на маркиран в момента текст или вмъкване директно на съдържание на файл на определен ред.

Да, пише се доста, но веднъж свикне ли се, мисля, че няма да е чак такава ракетна наука.

В конзолата пишете vimtutor и четете внимателно. Ама не само да четете, а както казват и в урока - да изпълнявате всяка една команда, защото ще ги забравите веднага след прочитането.

Успех! И да се похвалите.

Сигурно сме малко хората, които така много се гордеят, когато са сготвили някаква подобна леснотия, но трябва да се подкрепяме, а и тагът ми "готварство" в блога стои доста празен и самотен. Та, това е за вас, лаиците в готвенето, които не знаят кое, как, че дори и защо.

Какво е нужно

Пилешката кавърма, когато се приготвя с всички готови неща, които могат да се съберат в едно пликче, наречено "фикс", което пък други го определят като гадно, се оказа, че се приготвя изключително лесно. Не се изисква почти никакво усилие от страната на лаика. Единствено трябва да си купи пилешки филенца, две главички (не много големи, щото аз попрекалих, но ме спряха навреме) лук и един фикс за кавърма.

Приготвянето

На пакетчето с готовите неща си е описано всичко в 4 стъпки, но понеже вече казах, че трябва да се подкрепяме, ще споделя написаното там. В една тенджерка слагате мазнинка (олио) и я оставяте да се затопли. Не правете грешката, която направих аз (това не го пише на пликчето) - да сложите мазнината и по дъното на съда да има и вода. Много пръска и може да стане така, че супер лесното приготвяне да завърши с неприятни изгаряния.

Като се затопли мазнината и не сте си изгорили нищо, слагате филенцата, които преди това трябва да сте нарязали или на късчета, или на ивици. Тук може да се развихрите и да ги нарежете в разни интересни за вас формички. Можете и под формата на гирлянди, ако щете :) Лукът се нарязва на полумесеци или полузвездички. Много е важно да си представяте под каква форма ще го ядете, за да преценети е колко дебело да режете. Тук е важно да си пазите пръстите, за да може и друг път да режете.

След като сте сложили лука и месото да се позапържат в мазнинката за извество време (аз не го направих), му сипвате кафена (не кафява) чаша вода и след като заври водата, го оставяте така за 10 минути като пакетчето ви съветва да не пържите, а да задушавате като сложите капак отгоре и редовно разбърквате.

След като минат 10-те минути и сте изпълнили всичко стриктно (не, че има какво да не изпълните стриктно), в един съд сипвате вътрешностите на пакетчето (горкото то!) и заливате с 500 мл. студена вода. Разбърквате хубаво вътрешностите на пакетчето и добавяте към това, което вече къкри на котлона. Демек месото и лука.

Така се оставя за 20 минути на бавен огън, което значи да намалите котлона и през това време си чатите с някой по скайпа и се хвалите, че вие отново готвите. След като сте събрали всички оваци и похвали, и 20-те минути сте минали, гасите котлона и почвате да обикаляте около печката и да надничате как са нещата. По-смелите, като мен, можете да вземете лъжичка и да опитате на вкус става ли или това е поредният ви провал.

След като изпълните всичко това, сипвате си в дълбока чиния, отправяте благодарност към всевишния, че поне тази вечер не ядете в поредната пицария гадна храна, която струва доста пари, а после ви боли стомаха, задължително правите снимка с телефона си за блог поста, който вече ви се върти в главата как би изглеждал и нападате сготвеното.

Наздраве!

Ето и един приятен начин за прекарване на свободното време в почивния ден. Начин да загърбиш всичко важно и да се отдадеш на една бира в забавна и приятна компания, играейки на нещо, което води до много смях и много приятни емоции.

Играта се казва Carcassonne и досега, признавам си без бой, не бях играл подобни игри. Май не съм играл нищо, което да се отличава по нещо от "Не се сърди, човече", дама, табла и шах. Да, тук има нещо общо с първата игра, тъй като имаш доста поводи да се сърдиш, но наистина е адски забавно. Особено като се съберете повече хора, че има и отстрани гледащи и коментиращи. Правилата доста бързо се схващат, нищо, че се налага да ги учиш в хода на играта.

Имаш хора, имаш прасе, фея и работник или строител, който ти дава файдата да имаш право на двоен ход. Има и един дракон, който в определен момент, изтегляйки определена плочка, той влиза на картата и чака да бъде пуснат, за да помете хората, през които мине.

Играта е като реденето на пъзел. Разликата е в това, че всеки човек добавя по една произволно изтеглена полчка от торбичка и противно на пъзела никога не знаеш каква ще бъде картинката накрая. Просто снаждаш парчета, които биха си паснали и завземаш градове, поляни или пътища, които ти носят точки. Сигурен съм, че за хората, които не са запознати с подобен тип игри или конкретно тази, обясненията ми са като "баластра мо`абет", но определено подобен род игри са за предпочитане пред каквато и да е компютърна игра. Най-малкото, което, ще се социализираш повече, отколкото във всяка една игра пред екрана или тъй модерните напоследък социални мрежи.

Чувал съм за играта Dungeons & Dragons, но тъй като само съм чулал и не съм я играл, не знам дали е уместно да я споменавам изобщо тук. Ще ми се един ден и нея да я видя, но наред с всичко, което знам за нея, знам и това, че тя се играе изключително дълго и е много трудна за научаване. За целта просто си трябва някой мастър, с който да играеш, който да те въвлича в стила и правилата.

Още по-якото е, че подобен род игри не се ограничават само с играта, която закупуваш. Към нея се купуват отделно допълнителни експанжъни, които, доколкото разбрах, са доста наброй и могат да ти направят правилата още по-интересни.

Само си намерете свободно време, приятна компания, малко бира и забавлението е в кърпа вързано.

Потърсих я, изгубих около 10 минути в ровене из разни спам сайтове, но не ми трябваше много време, за да стигна до извода, че давайки тези пари, аз получавам няколко плюсове освен книгата. Първо, тя ще е на всичките ми устройства без да се налага да доплащам за нея и без да я свалям допълнително. Просто ще се появи навсякъде, където е нужно. Второ, четейки книга в epub формат на iBooks, аз използвам всики възможности, които ми дава четеца - търсене в книгата, нагласяне на шрифта, плюс нещо много важно, което открих докато четох демото - дефиниране на думите, които не разбирам. Последното го намирам за много по-полезно отколкото да отвориш речника и да видиш превода на думата, понеже ти четеш на английски обяснението й. Това ме радва, понеже е вариант, в който не само четеш, но обогатяваш още повече езиковите си способности. И на последно място, но не по важност, даваш си парите и си спестяваш дългото и безрезултатно търсене в интернет, в което си намираш книгата, но я в сканиран формат, я в някакъв странен PDF. Единствено не ме радва факта, че не мога да си я отнеса на работа, за да я чета, но това е отделна бира.

И така, чудя се защо българските издателства не започнат да продават в iBooks Store? Вече има хора, които не се превъзнасят чак толкова по мириса на книгата, както се изразяват повечето зарибени читатели. Просто искат удобството, получавано от електрония си четец. Хайде! Чоп, чоп! Почвайте да издавате на още едно място, няма да ви отнеме много, мисля.

Както не веднъж съм казвал, откакто си взех през 2009-та компютъра, проблеми не съм имал. ( - Почукване на дърво - ). Само след като си инсталирах OS X Lion, се усеща малко забатачване и запичане за по секунда - две на някои приложения. Оказа се, че операционната системка е гладна като истински лъв и хапва малко повечко рам памет, та реших да я позасиля лекинко.

След като говорих с оторизирания сервиз на Apple за България, за които досега май съм чувал само хубави неща, казвайки им сериения номер на компютъра си, ми казаха какъв вид памет точно ми трябва и си купих от тях една плочка от 4 GB рам, която да прибавя към сегашната. Понеже имах един свободен слот, който само хващаше прах. Якото е, че всеки Apple продукт си има сериен номер, на базата, на който може да се види пълна информация за компютъра или устройството. Къде е произведен, коя година, коя седмица от годината и какви фабрични чаркове съдържа вътре.

Освен леснотията със сериените номера, Apple са направили изключително лесно и смяната или добавянето на още памет на компютрите си. Докато всичко друго им е запечатано, за да няма лесен достъп до него крайният потребител, то рама нарочно е изнесен на достъпно място. Ако реши да ъпдейтва потребителят, да не се налага да си носи компютъра по сервизите. Както виждате на снимката отгоре - паметта на iMac се намира най-отдолу и е само на едно капаче разстояние. Отвиваш, пъхаш, завиваш, пускаш, кефиш се. Просто, лесно и чудесно. Още повече, че Apple на сайта си са дали пълна информация каква памет ви трябва според модела компютър и подробни инструкции с картинки според вида му как да я смените. Като за лаици.

Единственият проблем, който бих имал, според хората в сервиза, е че имам една платка от 1 GB, която стои самотно и го играе отцепка от останалото стадо. Може би след известно време да я заменя, но мисля, че тогава вече ще трябва да влизам в графа совалки или видео обработка, с която не се занимавам аз. Аз съм прост програмист и искам програмките ми да не забатачват.

На първо ползване се вижда, че се държат добре. Ще видим и за натакът как ще се държи.

Резултат: +1 за Apple за цялостното удобство, което са направили.

Понеже притежавам невероятни певчески способности, доста отдавна имах желанието да мога да си акомпанирам с китара, която е различна от така наречената "air guitar", на която приятелите ми са ме виждали често да свиря, докато изпълнявам любимите си парчета в някой караоке бар. Още повече, че от малък се чувствам привлечен от мисълта за лятна вечер край огъня с китара в ръка, на която свиря любимите си парчета и припявам (докато не отворя очи и не видя, че всички тихомълком са се изнесли и са ме оставили сам с гласа ми). Единственият проблем тук е, че никога не съм свирил на китара. Като изключим стажа ми с лишена от повечето си корди хилка за федербал от ранната ми детска възраст. Както казах и на човека в магазина - абсолютно начинаещ, който дори и нотите не знае. Истина ви казвам.

Когато се оказвах в компания с китара, а напоследък това се случваше често, все казвах на свирещия със замечтана нотка в гласа си "От малък искам да се науча да свиря на китара". Наскоро пак го направих и ми хвърлиха една в ръцете като ми казаха "На! Учи се". Държах я като, както казваха в казармата за държането на автомата от новобранец, като чуждо тяло. Нито знам къде да си сложа пръстите по грифа, нито защо, нито пък какъв звук би произлезнал от това.

Реших, че все някога трябва да направя първата крачка, за да се науча да свиря на китара. В петък я направих - отидох в магазина и си купих една класическа след което се залових да чета разни уроци из интернет. Започнах с изучаване устройството на китарата, струните й как се казват плюс някои основни акорди (G, C, D, A и май само тези бяха). Не, че съм ги запомнил все още де.

Първата вечер беше ужасно. Искаше ми се да хвана китарата и да я разбия в тази, която носят раменете ми. Нищо не се получаваше. Просто дрънках акордите и повтарях на глас кои са. Уж мелодично. На акорда D се роди невероятното парче, в което се пееше "Диии, Дииии... Ооооо Дидиииии... Ооооо, Дидииии.. Натрови се ти със мидиииии..." Болката не беше само от това, че не можех да си представя как бих сглобил цяла песен от подобни дрънкания. Болката беше и в пръстите, с които натисках струните цяла вечер. Още повече, че все още не ми е ясно къде да ги натискам. Преди или върху самото прагче?

Тази вечер обаче, нещата изглеждат малко по приятни - научих се да свиря първите 2 секунди от Nothing Else Matters на Metallica, както и първите 2 - 3 секунди от Fade to Black. Второто трябва да се слуша на забързан каданс, за да се разпознае кое, аджеба, свири този младеж, понеже между всеки тон има поне по една секунда пауза, в която търся струната и нужното прагче за натискане :)

Единстевеното, което ме притеснява, че бързо, бързо ще ми мине меракът да свиря и ще трябва да лиша верните си фенове в лицето на съседите ми от своето тъй невероятно творчество от рода на Диди, която се натрови с миди.

Обещал съм, че в момента, в който се науча да свиря цяла песен (когато и да е той, било от утре или след 3 години), ще направя блус на програмиста.

И за заключение ще отбележа, че противно на очакванията ми на незнаещ и незапознат, се оказа, че не е никак трудно и скъпо да се сдобиеш с един такъв инструмент. По-трудното е да се научиш как да го използваш. Както и как да го настройваш - току-що си разтроих моя и не знам как да го върна към правилното му състояние :(

Засега толкова. Ще ви държа на течение какво се случва с кариерата ми на пропаднал музикант, който може би ще видите да припечелва на моста на влюбените, събирайки монета в продънена шапка.

Както се пее в една прочута руска песен - "Гитар, гитар, гитар.. Ком ту май будуар..."

История в снимки

Една доста симпатична и красива лампичка. Драконите си имат своята символика, но смятам да не я споделям сега, понеже това е друга тема на разговор. Както се казва - една друга бира, която няма да я пием сега.

Кое му е специалното на един такъв подарък? Първо, симпатичен е и доста добре ще се вписва в стаята ми. Второ, имах нужда от лампа, както и костенурката ми. За съжаление, тя не решава проблема на костенурката и тя все още има нужда от осветително тяло. И най-специалното му е, че преди да си получа подаръка ми беше казано "Как предпочиташ да си получиш подаръка? Сглобен или на части и да си го сглобиш сам?" Не, че знаех какво трябваше да получа, затова не дадох отговор. Но случайно стечение на обстоятелствата доведе до разбирането ми предварително какъв е подаръкът и затова го получих в следния вид:

• Лампата, или по-скоро декорацията й
• Крушка
• Фасунка
• Два метра кабел
• Прекъсвач, който да играе ролята на ключ на лампата

Доста интересен и нестандартен подарък. Бих казал най-странният, който съм получавал някога, освен когато бях дете и получавах конструктор или пъзел. Да, бих казал, че чудесно се вписва в графа пъзели. Първо трябва да се потрудиш, за да те радва крайният резултат.

И понеже се разпрострях много дълго в обяснения, което ми е запазена марка вече, да кажа, че без никакви ръководства, без никога да съм се интересувал как, аджеба, се връзват тези "механизми", в продължение на час седях, заголвах кабели, ръгах ги, където мислих, че трябва да се ръгат и когато идваше моменът за тестване на осветлението, виках някой, който да извършва действието с включване в контакта. Резулатът от първия тест беше един изгорял контакт, защото бях допуснал грешка да "луупна" кабеляка. Не, че знам какво точно обяснявам сега, но след като осъзнах грешката си, крушката светна. Разбира се, включен в друг контакт. Този го изпратихме с почести. След още една итерация и брутално разрязване на кабела на две части и още един час пулене в жичките, успях да вържа и прекъсвача.

Най-много ме плаши, че това приспособление не е за някой друг, а лично аз ще трябва да го ползвам. Но да си призная, след като направих едно такова просто връзване, което ме поизпоти, се почувствах велик. Исках да сглобя още нещо, стига да не ме мързеше толкова.

И въпреки излагацията, която се заформя сега в блога ми по мой адрес, за мен тази лампа ще значи доста. Както, когато видите мъж с белег. Този белег има своята история. По този начин и за мен тази лампичка с дракони ще носи своята история.

Странно е да прочетеш как в неговата компания, която е създал собственоръчно (заедно с Возняк, разбира се), не е имал почти никакви правомощия. Всичко е зависело от борд на директорите, а той е бил просто поредната пешка на шахматната дъска. Айде, не чак пешка, но ми схванахте мисълта. Интересно е да се прочете как са протекли нещата зад колисите, зад всички тези реклами, които в продължение на три - четири десетиления са се виждали по рекламните карета и са били представяли един продукт. Продукт, роден от един взискателен ум, на човек, който просто е видял възможнността да произведе устройството, от което има нужда, защото никой досега не се е сетил да го направи и то да е толкова опростено, че да не се налага да се превръща в кълбо от нерви, когато му се наложи да го използва. Продукт, който да стане част от живота на хората.

И точно в това се крие всичко - един продукт. Всичко се върти около продукта. Всичко, абсолютно всичко идва, защото човек посвещава живота си и работата си на един продукт. Не на това да печели пари. Не. Точно там е разликата между повечето хора. За всеки, за който се сетя, просто става въпрос за "Дай да направим тук нещо, за да спечелим едни пари", или "Дай тука, да видиш какви пари ще паднат от това". Да, ясно е, че човек прави нещо за "едни пари", но все пак тук става въпрос за един продукт, който не само е направен с идеята да паднат пари, ами и да задоволи нечий нужди. Пък били те и на "перфектния потребител", както нарича авторът на книгата Стив Джобс.

Истината е, че човекът просто е бил прекалено взискателен, което не му давало мира да направи един естетически неиздържан продукт. Всичко, което искал, е да бъде по такъв начин лесен за употреба, че всички ръководства да бъдат излишни. И това е довело за главните проблеми при продажбите на Макинтош, но за това ще си прочетете от книгата, няма аз да ви го казвам.

Преди време един колега, когато ми препоръча "Пиратите от силиконовата долина", ми каза нещо от рода на "Филмът е много добър, но е само до времето, в което го изгонват от Apple, а не след това. Иска ми се да има филм за това какво се е случило след като се е върнал и отново е поел контрола." Да, тази книга разкрива в не чаааак толкова голяма степен какво се е случило, но можеш да придобиеш представа. Какво породило създаването на iPod, какви са били първите мъки с iPhone и защо той е бил създаден. Всичко това е интересно да се види.

Както казах в началото, вече има поне четири - пет книги за Джобс. Днес бях в една книжарницата, разлиствах така нашумялата биография на Стив, но си казах, че две книги наведнъж за него ще ми дойдат в повече. Затова не си я купих. И все пак, iЛидерът е книга, която ми достави удоволствие и която буквално прочетох на един дъх. Заспивах с нея и се събуждах с нея. Просто едно приятно четиво, от което много хора могад да придобият и попият малко виждания как се прави нещо читаво и полезно. Докато четете ще си дадете сметка, че много неща в организацията ви куцат и има защо. Сигурен съм, че това ще се случи. Въпросът е да можете да ги промените към по-добро. И за това свата въпрос в цялата книга - да извличаш полезното от всяко нещо, което се случва около теб.

Ето го и новия член на семейството. Историята как се сдобих с него е леко дълга, но накратно може да се каже, че колегите на шега, на майтап, след като на едно напиване един от тях ми обеща, че на рождения ми ден ще ми подари костенурка, защото едно от предложенията за лого на технология, която ползваме, е било костенурка. Аз се правих на интересен известно време с въпроси "Кво става бе? Къде ми е костенурката? Не си държиш на обещанията". И както казват хората, и то не случайно - "Внимавай какво си пожелаваш". На рождения ми ден колегите ме извикаха под предтекст, че ще ми се карат за гаф, та просто се озовах пред дузина хора, които пееха Happy Birthday, а аз супер тъпо и недоумяващо гледах един терариум с едно много малко костенурче бебе. Ето го и него. Казва се Веско. Ще си го гледам. Надявам се да успея да го отгледам :)

Много е срамежлив, много е жизнен и сере като самосвал, та филтърът не може да го почисти. Приемам всякакви полезни съвети за здравословното отглеждане на костенурка. Засега трябва да му взема лампа, за да се препича като му писне във водата. Въпреки че тъй като го гледам, бая шамандура си пада. Не излиза от нея.